автор: libra

Такава ласкава есен
всичко е сякаш заспало,
паяче от листо пожълтяло се спуска
и кръжи птица забравила да си тръгне...
и примижаваш погален от ласката есенна
сякаш тя вечно ще продължава,
но след миг
сякаш някой щраква с пръсти,
И се сменя картината


Безкрайно лято,
слънчеви чадъри
и зеленина,
шарен и безкраен
светът
свил се e
в дъждовна капчица вода

Черешов цвят
сияйни небеса,
една калинка
отнякъде се появи,
покръжи наоколо
и отлетя към пролетта

Сняг вали,
смирена и тиха
земята е побеляла,
блещукат снежинки искрици
и в приказка зимна
събуждат се като
снежни кралици...