Истината е Пепеляшка.
Напъдена до огнище загаснало.
Лъжата и е мащеха.
Глупост и Алчност - сестри.
Големи и недодялани, с бузи и блузи алени.
Те крещят, сочат с пръст и се смеят.
Пепеляшка мълчи и яде пепел.
Пепеляшка търпи и слугува.
Истина.
За бала и принца не знам,
откак феята-кръстница не се вясва,
Пепеляшка все си е там,
забутана в кухнята на света Пепеляшка...
Понякога само на пътя ни
сияе кристална пантофка
и колкото и крака си да тъпчем...
Не става, не става...Неловко
се чувстваме и забравяме...
Пепеляшка, пантофката,
приказката.
С Глупост и Алчност е весело,
шумно и без изисквания.