автор: atom

Поне това разбрах - че нямам право
на нищо повече от сетива.
Животът ми се саморазгадава
и аз не съм му нужен за това.

Напускам се по стръмната окръжност
и се завръщам – още по-познат.
Едва ли ще успея да изтръгна
конче от тъканта на този свят.

Остава може би да го отслабя
така, че само леко да личи.
Животът ми се саморазгадава.
И аз го гледам с весели очи.