автор: liulina

Насилих се да срещна любовта,
до толкова, че вярвах на заблуди,
измислях си реалността,
с която в трепет все живеех,
очаквайки, че със страста
и тоз мираж ще оцелее.
Уви след толкова мечти,
събуждах се сама наказана,
с разбита в истина фантазия
във въздушните си кули врязана ...
Така и не срещнах любовта,
онази описана от класиците,
издигната от поетите на пиедестал,
поставена в рамка от художници ...
С прогорени от вярата в нея очи,
родила своите продължения,
не я чакам да дойде дори,
а детската наивност е в забвение .,.
Вяра иска, като всякоя лъжа,
е от мене, няма как да я получи,
на земята с тази истина тежа,
дори внезапно чудо да се случи.