автор: ganima60

Назад във времето се връщам,
само нощем във съня си,
прегръщам те и те целувам
и ти прощавам всички грешки.
Но,ако срещна те случайно,
обръщам настрани глава,
защото срещата поражда болка
и плаче скрито моята душа.

Не искам да ме заговаряш
и да ме молиш пак да ти простя,
не съм забравила за твойта грешка,
вече не съм за теб любимата жена.

С бързи стъпки стигам до дома си,
затварям тихо пътната врата,
не искам след толкова години да ме видиш,
с лице обляно във сълзи.