автор: yotovava

Те обяздиха белия кон през април –
тъкмо бе зашумяла гората.
И по лунния мрамор на снежни брези
тече златен елей благодатен.

И препускаха дълго към изгрев брадат,
недокоснат от млади косачи.
Чух копитца да чаткат, светът разцъфтя
след любовния химн на ездачите.

А полята кървяха – от жито и мак.
И оттекваха нощем подкови.
Пилигрими осъмваха сутрин на крак
и да ги следват бяха готови.

А когато се спряха за сетен отскок
и преди да се сурнат в безкрая,
той извика пред храма на гневния Бог:
– Друга обич по-свята не зная!

Друга вяра, с която да вържеш света
тъй покорно и мил да тислужи.
Прокълни, ако искаш, безумната страст,
ако сметнеш, че тя е ненужна.

Ние стигнахме този предел във езда
ще потънем в недрата на ада –
тъй блажени и чисти ще срещнем смъртта.
И повярвай, това е награда!