автор: melange

Откакто съм се родила,
нищо не ми е по мярка.
Любовта все не ми стига.
Приятелите заминават
и ме забравят.
Работата ми – верига.
С годините стяга по-здраво
и ме държи на едно място.

Откакто съм се родила
тропам с крак,
протестирам.
Всеки ден по малко умирам,
когато не става така,
както искам и както желая.
Изглеждам все по-малко забавна,
по-малко сърдечна,
по малко човечна...

Имах нужда от доста години,
но в един момент проумях,
че е нужна друга съпротива:
да не се карам с нещата,
които дори не желая
да ми бъдат по мярка.
Като мене и те протестират,
и тяхното съпротивление
е умножено по моето.