В килията е сигурно. Спасен си
от всичко неочаквано и дръзко.
Държиш да имаш право на претенции
и четири стени – да те напътстват.
Навън е страховита неизвестност!
И как да отговаряш сам за себе си?!
В пространството на мрака ти е лесно –
предпазваш се от сприхави последици.
Така да е. Психичната атрофия
не се бои от своите създания.
Но те са все по образ и подобие –
това е най-доброто оправдание.
А ти не би признал, че си затворник...
Не са ли възприятията твоите?!
Познаваш осезаемите форми?
Това е.
Друго няма как да дойде.