автор: minus

И имало едно време…
Толкова много следи, че даже станали малко
Четливо послание с черти, тирета и запетайки
Тънки погледи в бяло с лека сянка наоколо
Като начало без край, с огледало на високото
Червен килим с фанфари към невероятно кресло
Задача с безброй непознати и с било каквото било
Черни и бели клавиши, полусянка в магия на блус
Синя нежност в тайни, ненаучени наизуст
Лилаво-бяла царица в самотна шах-мат игра
Рецепта с тънки етюди и тук-там правила
Разголено тяло на задкулисие, тежък грим без лице
Кръст, който гледа в очите, на нищо не казва не
Накъсани щрихи, пропуснати ей там горе отпред…

Времето грижовно ме милва зад този автопортрет…