автор: gringo

Лигавосантиментален
гърчех се в потока кален,
а до мене, лъснал гръб,
шушнеше ми бивол тъп:
- Кротко в гьола си лежи,
тука готско е, кажи!...
И аз в тинята лежах –
тъй години пропилях,
докато в прекрасен ден
осъзнах, че съм кретен,
дето слушам тоя ръб –
бивола, лъжлив и тъп.
С труд изправих се – край мен,
изумруденозелен,
синьо-жълт и променлив
блъсна ме светът – бях жив!
И прогледнал, и втрещен,
сякаш втори път роден,
аз попивах всеки лъч -
хвърляше предсмъртен къч
биволът, омазан в кал...
- Биволе, не ми е жал,
майната ти, – рекох, - мри!
И към първите зари
тръгнах в своя първи ден
аз, за втори път роден!...