автор: palomablanka

Градът е стихнал предновогодишно...
Събрала е семейството елхата.
Да не драматизираме излишно!
На две - три крачки само е вратата...

Недей да търсиш подходящи думи!
След тях е по-горчива тишината...
Ако прегърнеш улицата шумна -
след миг ще се размиеш във тълпата...

Отдавна съм изгубила очите,
с които мога пак да те позная...
Далечните посоки на звездите
над мен студено обещават Рая.

Прозореца под стряхата ми зимна
с последна топлина ще те догони...
Нататък вече - ще съм само име,
което утре няма да си спомняш.

А по-нататък - всичко ще е просто!
Очите ти ще паднат на земята.
Жена ти всеки ден ще кани гости,
маскирайки с охолство рутината...

Студено ще блести елхата пищна.
Да можеше да поговориш с нея!
А в спалнята - разкош! И друго нищо...
Дори и стих не може да я сгрее.

... Вън бурята за миг те спря с въздишка...
В гърба те блъсна после. И заплака.
Не ме мисли! Аз тази нощ ще пиша
как никой като мен не те е чакал...