автор: rady

Обръщам се на изток, бавно сядам,
подреждам чувствата си в кръг...
Перо от жерав дълго пада,
но е излишно тук.

Лицето ми е суха, бяла глина,
а устните са кървав мак...
Виж! Сянката на жерава премина
и вече не е мрак.

От чаени листенца нямам нужда,
отпивам болка, вместо чая.
И все едно, дали е моя, или чужда...
Ще разбера накрая.

Обхващам чашката по правилата.
Научила съм се да ми горчи!
Горчи, но не умирам! Във полята
полегнал залезът мълчи.