Човекът се вмъква в концертната зала,
прокрадва се в крайния ред, най-отляво.
Лицето му губи цвета си от срам,
а оркестърът търси своето Ла.
Но ето, магията бързо започва:
от сцената страшно изригва Бетовен!
Спуска се болка, скръб безотточна...
Душата кънти в тишина и окови.
Човекът се вслушва с очи и със тяло.
Така го разбива тази симфония!
Очите не стигат, а тялото - слабо,
за да се браниш в него затворен.
И зад цялата глуха аудитория
човекът държи петолиние в джоба си.