Помниш ли нашия път?
Вървяхме по млечните стъпки
и чакахме влака с еднорогия фар
да приземи мрака.
Една каруца в небето
пътуваше на светлинни години.
Звездите светеха
като подкови...
Помниш ли нашия път?
Започваше вечер, когато се мръкваше
и свършваше в теб,
сутринта.