автор: dbutanski

Ще оттекат на мислите мечтите
и с тях, по пладне - мътните води.
Ще лепне прах по миглите, косите
и гости ще ни бъдат рой беди.

А горе, слънцето ще жари душно,
ще лее пот превитата снага.
Душата ще поема равнодушно -
и болката, и мъдростта сега.

- Дано да ни остави мракът в края
тъй ситно-дребна, бледа светлинка,
та, може би, поне на вид, в омая -
да стигне ни частица добринка...!