автор: ulianka

Домът ни е укритие от злото
и става наша втора същност.
Страхът дели подслон с живота
в препълнена от вещи къща.

Аз вече знам защо детето
от пясък домовете прави.
Издигнати покрай морето,
те светят отдалече като фарове,

а вътре в тях, между стените,
играе с топчета доброто.
По устните на детството се скита
една усмивка от живота.

И щом преминем там, където
не са ни нужни ключове и брави,
ний вече сме едно с детето
и къща за доброто правим.