автор: florans

Горе Енравота Боян щеше да разбере, че Тангра не се отвърна от него, защото бе част от Бога, на когото хората само дават различни имена. Христос го прие в обятията си, за да утеши обругания му дух и излекува раните на посеченото му тяло.
Мъченикът щеше да прозре, че страданията и човешката воля в отстояване на вярата са само път към осъзнаване на тайната. Тангра и Христос не враждуваха, а по различен начин изразяваха Божествената същност.
Нима жертвата е безсмислена, ще се запитат мнозина? Тя е началото на мъдростта, а за нея всяка жертва си струва. Душата се лута, търси отговорите и често се противопоставя на тялото. Понякога те взаимно се изтезават в съревнованието за надмощие. Като деца на Бога – непокорни и любопитни, хората извървяват този път.
Бог търпеливо чака да узреем за истината му. Оставя ни да грешим, да вървим през заблудите, да пропиляваме дори цял един живот. Бог не ни съди за това, защото душата, частица от Духа, накрая ще ни отведе при Него. Независимо от всички обрати, богохулства, отрицания и падения, душата се връща при Него – Светлината на света, Безкрайността и Тайната.
Енравота Боян бе избрал стръмната пътека на мъченичеството, а душата му, освободена от плътта, наблюдаваше отгоре земната суета и навлизаше постепенно в Светлите сфери на Седемте Небеса.
На земята, като първороден хански син, той бе познал силата, която дава короната, опиянението от победата, но и жестокостта на хората и законите, които те изковават, облечени във власт. Бе преминал през драмата на себеосъждането и доброволното разпятие, изменил на своя Бог и тайно приел чуждата вяра. От наследник на хански трон бе се превърнал във враг – презрян, осъден и посечен. Прие мъченическата смърт, за да разбере, че Бог е един.
Христос и Тангра не спореха за душата му, защото тя принадлежеше на Единния…
Истините, които си създаваме на земята, осветени в цялост, се виждат по-добре горе. Сетивата там се разтварят, проясняват и животът придобива по-друг смисъл в широкия свят на мъдростта.
Тези, които идваха след Енравота, още не знаеха това. Те щяха да минат през страдалчеството, щяха да положат глава, за да спасят духа си. Но Енравота Боян, княз български и мъченик, бе първият. Първият свети мъченик за Христовата вяра по нашите земи…