автор: thestranger

За пореден, но последен път се стичат
по страните ми отчаяни сълзи.
И преди и те да спрат да ме обичат,
ще пусна всяка пътя си да извърви.

Този път е с толкова завои -
изрисувани по моето лице,
че сълзите, търсейки душевните покои,
са се хранели от моето сърце.

Пътят на сълзите е трънлив -
от извора душевен до очите.
За да усетиш, че си тук и че си жив,
вкусът солен те пари на сълзите.

Тези двете са последните, които
ще напуснат моя храм свещен.
Ще се търкулнат от душевното корито,
ще скъсат котвата на своя плен.

Но след тях такава суша ще настане,
че ще се пропукат устните от жажда.
Душата ми като пустиня гола ще остане
и пътят им от самота ще се разяжда.