Тя беше там,на ъгъла
И раздаваше усмивки
Безропотно усмихнато
Понасяше обидите
/а Те пък...не понасяха усмивки/
Очите,езера от сълзи
Трсеха подкрепа
Плачеше във себе си си
...и все пак раздаваше усмивки
Защото някой преди нея
Бе раздал надежда
Спрях се...там,на ъгъла
Не можех да помръдна
А преди малко бързах
Опитах се жесток да бъда
Но в сълзи потънах
Прогледнах...
През нейните очи
Днес...
Стоим на ъгъла
И раздаваме усмивки