автор: RockAround_theC_l_ock

При теб, Море, последно се завръщаме;
годините ни-спомени заспали са
и като пясък са изтекли между пръстите,
а ние само ще помахаме на залеза
и ще заспим под черните си кръстове...

...и дълго, много дълго ще сънуваме
красивите ти изгреви и залези;
въздишки на вълните ти ще чуваме,
когато милват се с брега, не наиграли се,
и ще завиждаме на тяхното целуване...

... а ти, Море, научи ни да плуваме
и да се радваме, и да тъгуваме;
при теб се връщаме след дългото пътуване
за да заспим до теб, и да сънуваме
безкрайното, заслужено сбогуване.


Бой..Боев, 2015