ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 653
ХуЛитери: 0
Всичко: 653
| Жените разговаряха, приседнали
на крайна маса в кафенето. Едната бе усмихната и ведра.
Отпиваше с финес приготвен току-що
и съответно здравословен сок от нар.
Цветът му бе еднакъв с този
на карминените устни.
Изящно се накланяше към другата,
говореше и зъбите й светеха,
излъскани до блясък.
И само малък щрих не бе на място –
безупречното й червило, леко
замазано от чашата и в ъгъла
оформило петно – встрани на устните,
приличаше на нелекуван херпес.
Или на капка прясна кръв.
- Не мислиш позитивно – каза укорно,
но укорът й бе съвсем внимателен,
премерен, отработен и възпитан.
Усмивката смекчаваше и галеше,
тя несъмнено бе добронамерена
и бе изтънчено прецизна с думите.
Излъчваше спокойствие, завършеност
и никак не приличаше на другата,
която пиеше на малки глътки
изстиналото си кафе.
Не беше симпатична тази, другата.
Едно петно сред бялото на масите,
на фона на удобните им столове,
със евтините си, несъчетани дрехи,
с недоверчивия си поглед и със лошата
искра, която светеше в очите й.
И със упорството, с което стискаше
напуканите си и сухи устни.
Мълчанието й тежеше шумно.
Жената в бяло беше деликатна.
(Освен това – ужасно ангажирана).
- Пак ще се видим някой ден... и мисля,
че всичко ще е друго, ако можеш
да бъдеш във хармония със себе си
и със света. Нали? Опитай, мила!
И после тръгна бързо със изящество,
отглеждано в салоните за фитнес,
Пилатес или йога, все едно,
с безупречния маникюр и педикюр,
с добре изправената си коса,
с бижуто на ревера си, подбрано
със несъмнен, изискан вкус.
На масата остана
сметката.
Жената с дрехи втора употреба
порови уморено във торбата си,
със празен поглед се загледа в цифрите
и с жълтите си пръсти
я плати.
Публикувано от alfa_c на 09.01.2015 @ 16:42:25
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"ххх" | Вход | 9 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: ххх от mariq-desislava на 19.01.2015 @ 19:44:27 (Профил | Изпрати бележка) | Какво да го правиш - живот, от който правиш поезия. |
Re: ххх от Boryana на 19.01.2015 @ 19:59:43 (Профил | Изпрати бележка) | Каже две думи, пък те обездуми.:)
Благодаря ти!:) |
]
Re: ххх от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 12.01.2015 @ 12:16:26 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Мда... Съвсем логично.Просто често е трудно да разбереш другия, докато не си в неговите дрехи.И обувки.Независимо от качеството и употребата им.Хармонията със себе си ,положителното мислене и отсъствието на лоша искра в очите също е трудна дисциплина, но пък задължително условие за по- добър живот. Поучителен текст, наистина.
Поздрав, Бо! :) |
Re: ххх от Boryana на 19.01.2015 @ 19:33:58 (Профил | Изпрати бележка) | Наистина са трудна дисциплина. Аз със сигурност не съм я усвоила.:) Не е лесно да застанеш и на мястото отсреща - факт. Но от собствен опит знам, че сметката накрая обикновено се плаща от "духовно принизените"...
Радвам се, че си тук, Стеф!:) |
]
Re: ххх от Boryana на 19.01.2015 @ 19:36:01 (Профил | Изпрати бележка) | Затъжила съм се за твоето рецитиране, Райсън...:)
И благодаря, че на фона на цялото ми многословие не намираш излишна дума.:) |
]
Re: ххх от rosy88 на 09.01.2015 @ 21:42:51 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса!
Дапада ми тази форма на изказ, неутралната категоричност и не на последно място посланието.
Обичам когато този, който говори владее езика, но още повече обичам, когато има какво да каже и го прави!
Благодаря ти! |
Re: ххх от Boryana на 19.01.2015 @ 19:37:58 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че смяташ така.:)
И благодаря за добрите думи, Роси!:) |
]
Re: ххх от zebaitel на 09.01.2015 @ 19:14:41 (Профил | Изпрати бележка) | Сякаш е малка поема и сякаш не си писала по подобен начин досега, Бо! Няма нищо нагласено всичко е искрено до бяло!
Много ми хареса! |
Re: ххх от Boryana на 19.01.2015 @ 19:47:14 (Профил | Изпрати бележка) | За искреното - искрено е, скъпа ми.:)
Признавам, че мислех за конкретна случка, когато писах това... не знам какво е. Нещо.:)
Преди доста време, в труден за мен момент (заплашваше ме огромна глоба за неподадена в срок декларация), една наистина добра и мила жена, непознала към онзи момент никакви лишения, с цялата си позитивност ми обясняваше, че нямам повод за притеснение, че други неща са по-важни и пр. Също така признавам, че, слушайки я, ми се искаше да се случи чудо и да онемее. Вероятно е грозно... но това изпитвах.
Образът в горния текст няма много общо с тази жена - тя наистина е добро същество. Но впоследствие неведнъж ставах свидетел на подобности... и така. Да, трудно е да влезеш в обувките на другия. А е лесно да мислиш, че си го сторил.
Радвам се, че прочете и хареса, Зеб!:) |
]
Re: ххх от Rodenavlotos на 09.01.2015 @ 18:40:16 (Профил | Изпрати бележка) | На часа три мисли изникнаха едновременно в съзнанието ми, с прочита на този интригуващ и ангажиращ те, по своеобразен начин, текст.
Първата беше- "Прекален светец - и Богу не е драг"
Вторият - "Бедността не е порок, но ражда пороци"
и третото беше "Петното. Петното нарушава и най-съвършената на пръв поглед хармония."
Предполагам, че е етюд, взет от реалния живот. Пресъздала си го много въздействащо, Бо. Красива вечер ти желая!
|
Re: ххх от Boryana на 19.01.2015 @ 19:49:56 (Профил | Изпрати бележка) | Имаш мозък - бръснач. Казвали ли са ти го? Извън това, че си прекрасен поет, за пореден път ме удивлява точният ти поглед върху чуждите текстове.
Петното, петното...
Благодаря за този коментар, Светлуше! |
]
Re: ххх от angar на 09.01.2015 @ 16:54:31 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Виж ти!
Каква ли е била първата - жената в бяло. Психоаналитик навярно.
Какво я е срещнало с втората? Какви са си?
Но по-интересна ми е втората - не защо е платила сметката, а какво е това, което "някой ден" ще бъде друго"? И от какво е тази лоша искра в очите й? |
Re: ххх от Boryana на 19.01.2015 @ 19:55:57 (Профил | Изпрати бележка) | :)
Психоаналитик... едва ли. По-скоро жена, която чете в несвяст Хорхе Букай, Паулу Коелю и т.н., и много рядко - нещо друго.:)
Лошата искра е озлобление... предполагам. Упорство, може би дори инат. Обезвереност и примирение... Всичко това.
Благодаря, че прочете, Ангар.:) |
]
Re: ххх от Boryana на 19.01.2015 @ 19:58:14 (Профил | Изпрати бележка) | То направо си е малък разказ, ако питаш мен.:))) Олях се, поради което и метнах текста в "други". Ама като ме хване понякога логореята, нямам спиране.:)
Здравей!:) |
] | |