 |  Има ъгълчета, из меандрите на мислите ми,
във които не посмявам да надникна -
стар таван, със паяжини провиснали.
Онзи детски страх у мен извикват,
първия и най-непреходния,
който с майчиното мляко сме засукали.
И порастването ни не е утеха.
Те са скрити - призраците ни и чукат, чукат
откъм вътрешната й черупка на душицата.
Ужасен си. Мислиш - ще пропукат
този свят, прилежно подреден и, птица ли,
нещо страшно ли ще изпълзи от тука,
като във картина на Дали. И бягаш...
Не преставаш цял живот да бягаш в някого.
Страшно е да бъдеш сам. И лягаш,
всичките си земни страхове съблякъл,
в нечии обятия спасен. Възможно ли е,
да е просто пазва любовта,
приютила нашата тревожност.
А от мекотата й дошла страстта.
Публикувано от aurora на 07.01.2015 @ 08:30:12
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.4
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Бягство" | Вход | 7 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Бягство
от yotovava на 08.01.2015 @ 12:57:40
(Профил | Изпрати бележка) | На мен това стихотворение ми е малко скърпено и събрано.
Имаше едно Среднощно фадо, което ми остана на сърце.
Мисля си, че когато човек се стреми да публикува всеки ден, малко започва да се успива.
Без лоши чувства. |
Re: Бягство
от Rodenavlotos на 08.01.2015 @ 14:54:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Браво! Заслужи си захарчето. :))) |
]
Re: Бягство
от angar на 09.01.2015 @ 09:48:53
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Буря в чаша с вода!
Но най-напред за стихотворението. Много е хубаво. С характерните за стиховете ти съвършено изпълнение и богатство на образите, мислите и чувствата.
После за метафората. "Меандрите на мислите", "... на чувствата", "... на живота" и пр. и пр. е толкова обикновена метафора, поради асоциацията на извивките им с мозъчните гънки, с променливостта на чувствата, с извивките на мисълта, с житейските перипетии и обрати на съдбата и пр., че тя се е срещала и ще се среща в стиховете на още много поети, без те изобщо да са се чели. Никой не може да претендира, че е негова - все едно да се претендира за метафората "очи - звезди" или "лице - луна".
Така че за обвинение и дори за намек за плагиатство въобще не може да става въпрос.
Но "един поет на лудост го избива/ във стиховете сходства да открива." Какво да се прави - всеки си е башка луд.
И ти, Светла, как може от такава глупост да получаваш сърцебиене?
Случило ти се е нещо толкова нищожно! "Около нас театърът безкраен играе много по-печални драми от нашата!" И ти, вместо да се впрягаш, трябвало е да погледнеш на случката с чувство за хумор. Погледнеш с чувство за хумор – и изведнъж пред погледа ти се прояснява, “страшното” става смешно, “великото” изглежда дребно, а “великият” - жалък и нищожен.
И как може да мислиш заради такава глупава причина да напуснеш сайта?!
И мене много хора са ме нападали и отричали, но най-злобно и най-яростно - Албатрос и един друг ник – Писателче. Но не са могли да ме изкарат от релси, посрещал съм нападките им с присмех и презрение. Дори съм им благодарен, че ми дадоха повод за някои хумористични стихотворения.
Една от целите им вероятно бе и аз, като тебе, да напусна сайта.
“Реших да го напусна този сайт – тук дамите не знаят “Да!” да казват.
Защо ми трябва да събирам срам, да страдам от любов и да ревнувам?
Но как да го напусна, като знам Писателчето как ще тържествува!”
Мисля че и за тебе е достатъчно само да помислиш как зложелателите ти ще тържествуват, за да се откажеш от намерението си да напуснеш.
И още един метод на самозащита ще ти споделя – “По Хегел”:
“Един поет със всички сили се мъчеше да ме обиди.
Но аз, по метода на Хегел, си казах: “Я му тури пепел!
Такъв човек не съществува – на теб тъй само ти се струва.”
Влечуго, всуе се надуваш – за мене ти не съществуваш!”
Ти си един от доказалите се, признати поети в сайта, поет по призвание. Талантът ти е безспорен, при това “талант, който не заспива”, който непрекъснато работи. Така че гледай напред и следвай призванието си, а тази тук разправия ще се смалява и смалява, докато напълно се забрави.
|
Re: Бягство
от Rodenavlotos на 09.01.2015 @ 13:20:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти от сърце, Ангар, за тази топла подкрепа. Щастлива съм, че имам приятели тук, а дори и да не се познаваме лично, сигурно има и други, които харесват стиховете ми. Прав си, че не трябва да ги лишавам от присъствието си. Не се мисля нито за велика, нито за всеможеща, но имам потребност да си публикувам някъде стиховете, защото по реакцията на читателя, един автор разбира дали е добро това, което създава. В никой друг сайт не съм и няма да публикувам. Тук си създадох много топли и истински приятелства. Не мисля и че имам някакви зли врагове, защото не съм конфликтен човек и не предизвиквам никого. Всъщност недоумявам защо се стига до това. Както и да е. Станалото станало. Наистина се натоварих много, но може би това е била и целта. Надявам се да се спрат тези неоправдани атаки срещу мен. Може да не се възцари мир и любов, но най-малкото взаимно уважение и търпимост. Бях наистина твърдо решила да си залича профила, но доста хора ми се обадиха по един или друг начин и ми дадоха същия съвет като теб. Затова ще остана, от уважение и най-хубави чувства към всички вас, които явно или не толкова явно, ме подкрепяте. Поздрави и много вдъхновение ти желая. И бъди все така почтен, добър и непримирим към неправдите човек. |
]
Re: Бягство
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 08.01.2015 @ 10:18:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Не мисля, че моята метафора "меандрите на скритата ми памет" е много оригинална. В стихотворението се връщам при реката. Естествено е реката да има меандри. Стоян Гяуров до този момент не бях го чувала като име, а още по малко да съм чела студията му и да взема неговите "меандри на мисълта".
Моля всеки да следва меандрите на собствената си мисъл и да се стреми да работи по възможност чисто, макар тази тема да е по-дълга и многопосочна.
Навремето имах преподавателка по литература, г-жа Мария Водева от Бургас, вечна й памет, която казваше: "На граматика ще ви науча, но стил се краде." Краде се с четене. Тогава стават натрупвания, които подсъзнателно излизат на повърхността в определени моменти. Сигурно има доста хора, които дори не познават думичката "меандри" и какво значи тя и ако вземат те да я употребяват, става наистина грозно, а и видимо отдалече и с просто око.
Уважавам безкрайно много Албатрос като поет и като човек. Прави му чест отношението към колегите и към поезията изобщо. Той е автор, който ще остане и ще се чете дори нас отдавна да ни няма и затова заслужава по-голямо внимание и вглеждане в думите му. Това е моето убеждение. Не може човек да бъде 100 % успешен в произведенията си, но той е гръмотечивен. Алби, бъди ни жив и здрав и твори!
Светле, знаеш, че имам най-топли чувства към теб като освен качествата ти на поет оценявам и човешките ти такива. Нямам претенции към "меандрите на мисълта." Бъди ми здрава. С теб имаме запланувано мероприятие за лятото - сафрид, бира и т.н. :-)
Бъдете здрави! нека не се нагнетява атмосферата!
Обичам ви! |
Re: Бягство
от Rodenavlotos на 08.01.2015 @ 11:17:40
(Профил | Изпрати бележка) | "Меандърът (гр.Μαίανδρος) е разпространен в древността геометричен орнамент, във вид на линии, пречупващи се под прав ъгъл, и обикновено многократно повтарящи се в ред. Допускат се и елементарни: разклонение, прекъсване преплитане и презастъпване.
Важно! Меандъра е орнамент със строго определени правила, някои от които са:
задължително стеблото да е с постоянна ширина,
стеблото трябва да завива под прав ъгъл"
В своята творба аз не говоря за течението на мислите като река с меандрови извивки. В тази строфа:
"Има ъгълчета, из меандрите на мислите ми,
във които не посмявам да надникна",
аз имам предвид точно тези задължителни прави ъгли, които се спазват в архитектурния елемента меандър, и които са асоциация с прав ъгъл-90 гр. и който свързвам единствено с тъмните ъгли на един стар таван, където се страхувам да надникна. А там са корените на моя детски страх от непознати и страшни чудовища. Трябва да е бавно развиващ се човек, за да не го разбере. Или много предубеден и търсещ за какво да се хване.
След тази преднамерена и злобна атака, в която впоследствие имаше и лична обида, със сравнението "чукча" и че съм човек, който не чете книги, някак много пресилени са тези суперлативи, мила Лили, които си изсипала за човек, когото всички познават като нетолерантен и груб, обиждащ постоянно своите събратя по перо. Затова не приемам твоя опит за някакво помирение. Този човек не мисли за мир. Той търси война във всеки момент. Аз ще му спестя войната и онова, с което явно се подхранва душата му, като се оттегля от сайта. Така ще се възцари мир и спокойствие, до следващата му жертва, защото той просто не може да живее без това.
|
]
Re: Бягство
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 08.01.2015 @ 11:26:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Периодично и мен се опитва да ме трови със сарказъм и ирония, но аз съм си изградила антидот срещу неговите злобни подмятания. Може и телешката ми зодия да ме подпомага в това, знам ли? Но да се самозаличаваш заради чужда простотия, не си заслужава, Светле! |
]
Re: Бягство
от Rodenavlotos на 08.01.2015 @ 12:54:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Виждам и се радвам, че успяваш да се справяш, мила Руми.Аз, за съжаление, нямам твоята устойчивост. Вярно е, че не си струва, човек да се самозатрива заради такива хора, но аз вече не мога да се справя. Твърде увредено ми е сърцето. Благодаря ти за куража. Прегръдки! |
]
Re: Бягство
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 08.01.2015 @ 11:52:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Светле, суперлативите ми не са и не могат да бъдат преднамерени. Те са от сърце. Аз не се отказвам конюнктурно от приятелите си - нито от него, нито от теб, нито от когото и да е другиго, ако не ми се даде особен повод за това.
Вие както намерите за добре.
Няма да се включвам повече, няма да дебатирам. Имам по-смислени неща за вършене.
Бъдете живи и здрави! |
]
Re: Бягство
от Albatros (valerist@abv.bg) на 08.01.2015 @ 16:42:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/profile.php?id=100001222017028 | Нямам намерение да се включвам отново с коментар, както и да "водя" войни с когото и да било. Само ще потвърдя с два линка, че ти, Гунчева, наистина си "пишеш" стиховете в условията на перманентен рецидив - клептомански си забърсваш всичко, което ти е харесало в нечия чужда творба.
Ето линк към едно твое произведение:
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=166036
А сега отвори и този линк, който ще те отведе към книгата ми със стихове „Буквар за влюбени” – 2011 г., Издателство „Захарий Стоянов”, в която е публикувано стихотворението "МЪЛЧАНА В 9 АРТЕЗИАНСКИ КЛАДЕНЕЦА ВОДА":
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=714291658594426&set=a.232730966750500.65251.100000407968424&type=1
Май, много станаха "случайните съвпадения?
Пак ще ти кажа познатата ти до втръсване фраза, че думите може да са на всички, но метафорите в поезията винаги си имат автор.
Туй то.
Алби
|
]
Re: Бягство
от Rodenavlotos на 08.01.2015 @ 17:50:51
(Профил | Изпрати бележка) | Ако отвориш новата ми книга "Картина от Кандински" на стр.48, ще прочетеш стихотворението ми Бряг. Ето го:
БРЯГ
Ръце на мъж - и ето те побрана цялата.
Звучи необяснимо, но е истина.
Ръцете мъжки - нощният олтар на тялото.
От тях се тръгваш езерно пречистена.
Очи на мъж - един пустинен кладенец -
налягане, прикрито под земята.
Очите на мъжа са вечно жадни,
а ти си винаги за тях водата.
Когато влиза в теб - е като в храм Господен
и няма как да бъде богохулно.
Докато в твоите покои броди,
във клоните запява присмехулник.
Замре ли някъде, изпаднал във нирвана,
то винаги една соната
ще свири някъде едно пиано
и ще се изчерви Луната.
Ръце на мъж. Едва пълзят. Не тичат.
И за къде да тичат - към Смъртта си ли?
Когато някой мъж една жена обича,
той винаги е само бряг - не бързей.
Къде виждаш артезиански кладенци тук? Въпреки, че не чета изобщо твоите стихове, се е случило съвпадение. И след като ти орева орталъка заради тях, щях по-скоро да се откажа от стиха си, отколкото да цитирам твоето име. Взех по-правилното решение, защото стиха е хубав. Просто махнах тъпата ти метафора. Туй то!
Знаеш ли, мога да те осъдя, за психологически тормоз. И най-вероятно ще го направя.
И, знаеш ли още какво, бях решила да си залича профила, за да не те дразни конкуренцията ми, но сега ме накара да взема решението да стоя тук и да съм ти трън в очите. Все някой ден ще си изпуснеш нервите до толкова, че да избълваш думичките, дето ще станат причина ти да си идеш. Знаеш ли вече колко човека ми се обадиха и ми писаха, да ме съветват да не си изтривам профила? Е, сега реших да ги послушам. |
]
Re: Бягство
от Hulia на 08.01.2015 @ 06:48:49
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html | Бъди винаги птица, Светле! :))) Хубаво стихотворение...
* * *
П.П. Относно повдигнатия въпрос за метафората, една и съща асоциация може да се породи в няколко души в един и същи или в различен момент от време, без те да знаят за това, не са и длъжни да знаят за това. Същото е и при откритията на учените - това е доказано и с факти за някои открития - например в различни кътчета на Земята различни учени достигат всеки по свой начин до едно и също зрънце...а някои духовни учители обясняват това така: към нас, хората, непрекъснато, от невидимия свят, от по-висшите йерархии има послания и откровения, отправени към всички ни, а когато сетивата са отворени, приемат...т.е. може и много хора да приемат едно и също...И тук, както и във всички области на познанието и изкуството, ценното е да се добавят капчици към Еволюцията за всеобщото Благо, всичко друго е суета на суетите... |
Re: Бягство
от Rodenavlotos на 08.01.2015 @ 08:03:41
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, мила Ули, за така мотивираната подкрепа. Аз съм на същото мнение, когато става дума за такива случаи, когато е употребена една метафора, вече използвана и когато стиховете или текстовете нямат нищо общо един с друг и явно се касае за достигане до едни и същи метафори по неведомите пътища на съзнанието. Тук бяха употребени спрямо мен много силни думи "кражба" и т.н., макар че всяко непредубедено око ще види, че нямат посочените текстове нищо общо един с друг, освен една дума. Но думите са на всички, те се употребяват ежедневно в живота и никой няма патент над тях. Но някои злонамерени, завистливи хора, изпълнени с горчилка от живота и мразещи всички, може би дори и самите себе си, явно не правят разлика. Нищо, Господ здраве да им дава. Аз не съм злопаметна. Но решението ми да прекратя публикуването си тук е окончателно. Никой не прави нищо за ограничаване на психическите атаки, с които някои личности си разнообразяват иначе безполезното ежедневие.
Поздрави от мен! Бъди благословена! |
]
Re: Бягство
от IGeorgieva на 07.01.2015 @ 22:34:45
(Профил | Изпрати бележка) | Имах предвид поантата, когато пишех оценката :)!
Това, което най-много ми харесва при теб, Светле, е мекотата и прецизността на изказа. С финес и лекотата поднасяш целия спектър от житейски и философски теми! Винаги откривам идеи, които са ми близки! Не съм сигурна, ако някой започне да разглежда произведенията ми под лупа, дали няма да намери доста клишета или вече използвани метафори.
Хареса ми много стиха ти - и според мен, поне половината влюбени усещат сигурност и спокойствие в любовта. Другата половина им я дава! :) |
Re: Бягство
от Rodenavlotos на 08.01.2015 @ 02:23:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, мила Ирена. Моите стихове изразяват моите мисли и чувства, самонаблюденията, които извършвам, макар и направено на поетичен език. Просто си разсъждавам на белия лист. Не натрапвам на никого своята философия. Затова и в края на този стих аз само задавам въпрос "не е ли това любовта"?. При всеки може да е различно. Това е просто едно предположение. Защото за мен е така. И думите, и метафорите, които използвам, са онези, които най-вече отговорят на онова, което искам да опиша. Според това ги избирам. Ако ги заменя с друга дума, просто няма да е същото. Благодаря, че усещаш нещата близки до себе си. Поздрави и прегръдки. |
]
Re: Бягство
от Rodenavlotos на 07.01.2015 @ 17:01:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Те какви меандри са имали предвид в своите метафори- речните меандри или геомеотричните форми в архитектурата? Защото има разлика какво са имали предвид. |
]
Re: Бягство
от Albatros (valerist@abv.bg) на 07.01.2015 @ 17:21:03
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/profile.php?id=100001222017028 | Каквото и да са имали предвид, метафорите са техни, а ти ги представяш като свои.
А при теб това е рецидив. При това - многократен.
Само не казвай пак, че не си длъжна да познаваш цялата българска и световна литература, и, че чукчата е писател, а не читател.
Туй то.
Алби
|
]
Re: Бягство
от Rodenavlotos на 07.01.2015 @ 20:53:45
(Профил | Изпрати бележка) | | А от тези двамата можеш ли да посочиш кой от кого е крал? Кой е написал първи и другият е заимствал от него? |
]
Re: Бягство
от Rodenavlotos на 07.01.2015 @ 20:58:39
(Профил | Изпрати бележка) | А тук, и този ли е крал от някого?
http://www.kultura.bg/bg/article/view/22176 Ето частта:
В началото е избраният за мото стих от Кавафис: „Сега ще се случи това, после друго...” И се случват задъхани поредици от „това и друго”. В мансардата и извън нея. Но винаги според мансардата. При това, следвайки главните особености на нейната конструкция - „Скосявания”, „Интериорни решения”, „Сводове” - в тази сякаш архитектурно обсебена поезия. С този строго обособен декор, сред който оживяват деликатните дисонанси на интимни стълкновения, които оттук нататък ще се губят и появяват през различните събития и преживелици до самия финал. С вертикалите и хоризонталите на човешката кондиция. С житейските подробности и меандрите на мисълта. С източниците на пориви и съмнения. Защото писането е нещо като движение из пейзажа на живота. |
]
Re: Бягство
от Rodenavlotos на 07.01.2015 @ 21:01:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Май и доста по-великите от мен са взаимствали от Лили Качова. :))) |
]
Re: Бягство
от Rodenavlotos на 07.01.2015 @ 21:06:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Сега прочетох, че в стиха си, след моя, и Янтрея е изпозвала подобна метафора, "меандрено прегънат", а тя от къде го е заимствала? Или само аз ти бода очите? Бъди спокоен. Махам се оттук. Помолих да ми изтрият профила, за да не те дразня повече. Явно не издържаш конкуренцията вече. |
]
Re: Бягство
от erka (elokolska@abv.bg) на 08.01.2015 @ 11:56:45
(Профил | Изпрати бележка) | :)))...преди време, често повтарях на дъщеря ми, че всеки може
да я нарани, стига тя да му го позволи.
Да, думите са на всички, но слабостта да станеш жертва
на нечии думи си е твоя...
Светъл ден! :) |
Re: Бягство
от Rodenavlotos на 08.01.2015 @ 12:52:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Изобщо няма да отпорвам този мъдър съвет, мила. Така е. За съжаление, нервите ми, за времето, през което съм се борила да оцелея и все още да съм жива, са изхабени тотално. И ставам много уязвима за хора, които си доставят удоволствието да нараняват. Това е вече по-силно от мен, колкото и да не искам да съм такава. Трябваше да бъде Валери Станков снощи край мен, за да види какво значи излизане от ритъм на сърце за часове, което е моята проклятие от 45 години. Не му го пожелавам. Благодаря ти да съпричастието. Поздрави и нека да е усмихнат денят. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 832
ХуЛитери: 4
Всичко: 836
Онлайн сега:
