автор: sliver

За малките бръчици около очите ми се говори
и за големите в душите.
За настоящето, което все не е на фокус.
За мен, в мислите ти.
За теб, където и да си.
За онези двеста метра, които ни делят.
Смешно ли ви е!?
Събираме се по диагонал,
разделяме се по крива.
Дали, вървейки всеки към себе си,
ще се намерим
и ще останем?
Само една Алиса ли може да съществува?
Само една страна на чудесата ли има?
Само твоите очи ли могат да се смеят така?
Защо не съм виждала други такива?
Добра съм на 200 метра...

Не ми взимай душата момче, не ми я взимай!
Тя е моят окоп!
Тя е моята шарена черга!
Тя ми е зестрата!

Казват, че това, което търсиш, търси теб.
Никой не казва какво се случва нататък.
Никой ли не е бягал на 200 метра, по дяволите?