автор: Princess

Забиваш бавно своята "игла"
в душата ми отворена и жадна…
Подобно вещица наричаш ми в нощта:
Да бъда себе си!
Да бъда хладна!…
Да не топя сърцето си под ничии очи.
И мълком, както зная да се смея…
Прости ми вещице, но още ми горчи.
Сто изневери във сърцето ми живеят.
Бездомница без никакъв багаж
душата моя лута се озъбена
прикрита зад поредното кафе
до нечия усмивка непоръбена.
Застанала до счупено стъкло,
изгубила във тъмното надеждата
в очите на умираща любов
за капка вяра тайно се оглеждам.
Все още стъпките ми като нощен звън
изнизвам във притвореното тихо.
Отдавна знам - това е само сън,
но още болката си спомням живо.
Очите вдигам - за да разбера
това което си ми пожелала
макар да знам, че моята душа
отдавна съм на дявола продала!