автор: rumpel

Поседни! Да отпием от виното.
Цяла нощ ни крещя тишината.
Беше обич... но вече е минало.
Нямам сили, но ще те изпратя,
там, до прага, където чертае
ново утро затвора си светъл.
Как ще бъде без тебе? Не зная!
На живота по слога ще кретам.
Ще нагазвам обвеяни угари.
И забрава ще никне по стъпките.
Пий от виното, казвам, и тръгвай!
Всяка радост заплаща се скъпо.
Всяко щастие тъне във бурени,
щом било е в душите стаено.
Вече крайно излишни са думите:
чаша вино... И пито-платено...