автор: Marta

Монетата, платила този сняг, е твърде тежка.

А той така е лек - като трохи, подхвърлени небрежно с ръка.
Очите ми кълват снежинки...
Тъй гладни, ненаситни да попият, да бъдат, да запомнят белотата.
Топят се - снежинките, очите ми, годината.
Размина се снегът на свети Стефан...

...
от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска...

Не ми е даден този сняг и нямата му белота
не ми е близка...
Не ми е даден този сняг и
този сняг не ми е искан.