Княже мой,
в полунощ, със каляската,
ще те чакам във Зимния замък.
Сова бяла с криле ще припляска,
ще проплаче на глас бяла врана.
Аз ще спя.
Ала точно в дванадесет
ще въздъхна, ще трепна със клепки.
Ще се вдигна от сън и зарадвана
ще стая дъх пред нощната гледка.
Ти ще правиш пъртина със ножа си,
вълци зли ще разгонваш с усмивка.
Ще достигнеш до моето ложе,
ще погледнеш с око под завивката.
Там ще видиш:
горката принцеса
те очаква - от сън позамаяна.
Ще броиш от минутите десет
и след десет ще влезеш във стаята.
Ще се слеят телата ни в тъмното -
аз и ти - двама толкова близки.
А когато навън се разсъмне,
ще откриеш, че бил си във приказка...