По твоят Мир копнея аз, във тази тиха утрин.
Сърцето ми протегнало е всичките си сетива.
И търся Те, къде се проявяваш в този миг.
Навън вали, в дъжда си Ти.
И в огъня горящ във печката си Ти.
Прегръщаш ме и галиш ме със топлите лъчи.
И скрит си Ти навред, раздаваш ни Живот,
а ние все те търсим…
Празник е, денят започва да расте.
Сенките на нощната тъма ще се смаляват.
Започва Новата година!
Какво ли ще ни донесеш?
Бих искал да е мир, не само в мен!
Навред!
Бих искал да е светлина в човешките сърца!
И думата Любов, да се напълни с Чистота!
Бих искал, да освободиш Земята,
от вечната тъма и тъмно-сивата мъгла,
от робството на егоизма!
Ще можеш ли, ще искаш ли, ще чуеш ли
копнежите на моето сърце.
Ще разбереш ли, че дошло е времето
да си изпълниш обещаните подредби.
Знаеш ли,… от хиляди години Теб те чакат.
Пророците словата Ти мълвяха,
И Твойте обещания,
със златни букви се написаха в душите ни.
Теб те чакат!
Да би изпълнил Волята Божествена.
Да би спасил последните си здрави Семена.
А вън, вали…
В дъжда си ти.
И зная че ме чуваш!
27 дек. 2014