Отгоре пада бял грахам. Заквасени
с умората - до пролетта ще спим.
А покривите, с килнатите фасове,
опитват да забулят всичко в дим.
На облаците са им жълти пръстите
от никотин, но днес дори и той
се е отдал на тихото завръщане
към филтъра на зимния покой.
Животът диша още по-забавено
и превъзмогва вечния си страх
от пухкавото, меко изравняване -
разбрал, че е въпрос на време пак
да пръсне трепет и великодушие,
но вече в помъдрял и зрял етап.
Отгоре пада бял грахам. По пушека
познавам, че ще стане хубав хляб.