автор: DimitarG

Една сутрин Многоточие намери в двора си фигура. Фигурата беше паднала в ъгъла и като да беше пришита към него с канап и малко тел, за сигурност, ако се скъса канапът. Поради липса на подходящо име назоваваме Многоточие по този начин, който е доста по-звучен и загадъчен от един Хикс или Игрек например. Многоточие си помисли за минута дали пък не е по-добре да се прибере и да остави фигурата там, където беше паднала, но като се погледнаха в очите с нея, разбра, че оттук нататък ще я нарича така - Фигура.
- Как попадна тук, Фигура? - Многоточие потърси с поглед зад себе си удобно място за сядане.
- О, Вие знаете името ми! Поласкан съм! Дали не се познаваме отнякъде, където да съм Ви го казвал? - На лицето му се изписа усилие да се сети.
- Не мисля, аз сега ставам, а допреди да легна, нито съм те чувал, нито съм те виждал.
- И аз така - оживи се Фигура - веднъж сънувах, че мога да дишам под вода. Събуждам се и ето - не е вярно. Сънищата не винаги излизат истински. - Пое дълбоко въздух, с което да подчертае, че действително не може да диша под вода, а името му би трябвало по право да се пише с главна буква.
- Ако можеше да дишаш под вода, нямаше да ти е лесно да говориш или поне би изпитвал голяма трудност, така че нищо не си загубил. - Многоточие тайно извъртя пръсти зад гърба си като заключ точно такива сънища да не се сбъдват.
- Имате хубави ягоди! - Фигура откъсна една и я изяде като китаец - усмихнат и с извъртени настрани очи.
- На това място всяка година засаждам различни неща - зеле, репи, домати. Изтощават почвата, но по различен начин, което я прави по-издръжлива. Тази година са ягоди.
- Всеки си има аргументи, някои - постоянно.
Това вече Многоточие не схвана. Най-вероятно беше умна мисъл, някои мисли просто са такива и по този начин освобождаваха от бремето да си ги обясняваш. Като буркан мед на рафта - бакърено течен или захаросан, винаги можеш да подсладиш нещо с него. Ако ли не, това просто не е мед.
- Мислите Ви се въртят все около храната, нали? - Фигура се разположи още по-удобно в ъгъла.
- Не искам да те притеснявам, нито ми пречиш, опазил ме Бог, ягоди аз имам много, но искам да те попитам как попадна тук.
- О, това е дълга история и не бих искал безсъвестно да отнемам от времето Ви, но да допуснем, че ми предложиха да стана крал и аз, верен на етикета и съзнателно втълпената ми мнителност, се заех да проверя минусите на такова едно положение.
- Да допуснем! - каза Многоточие.
- Наложи се да напусна голямата си любов. Гама. Чували ли сте за Гама?
- Мисля, да. Тя не беше ли...? - Многоточие можеше да каже всичко и то пак щеше да изглежда на мястото си. Толкова позната му се стори Гама.
- Може би така и трябваше - толкова близки си бяхме станали с нея, че се разбирахме само с мигли. А миглите, знаете, имат съвсем друго предназначение. Например да носят неразбирането за щастие върху себе си.
Многоточие млъкна отново. Гребна си лъжица мед.
- Хората често плачат когато им е хубаво. - продължи Фигура. - Не ми е думата за сълзите от скръб. Плачат, защото мислят, че са малки и недостойни за доброто, което им се случва, а това всъщност е нищожна част от щастието, което заслужават. Като тези ягоди - дребни и сладки, абсолютно недостатъчни, за да те нахранят.
- Хапни, аз имам много.
- Те дори не са толкова много, колкото Ви се иска или колкото искате да ги представите, но сте късметлия, че рядко Ви обзема желание да раздавате от тях. Така ще преуспеете.
- Спомена “крал”, какво се случи тогава? - Многоточие зае отбранителна позиция, сякаш отговорът щеше да го зашлеви. Така става понякога, като мериш приказките си със собствения аршин - разбираш, че точно плесник по бузата им подхожда най-много.
Два силуета минаха близо до оградата и замалко да паднат през мрежата до Фигура.
- Бих им предложил да хапнат, ако тази градина беше моя. Така нямаше да се интересуват толкова от фигурата, която съм образувал и да се опитват да чуят какво си говорим.
Засрамени, Силуетите се загубиха някъде и след малко се върнаха с дървено столче за Фигура.
- О, благодаря, добре ми е така. Говорим си за Гама. Вие чували ли сте за нея? - Силуетите не бяха чували и това, заедно с факта, че бяха засрамени от подслушването на разговора за малко да ги превърне в съвсем отрицателни герои на тази история.
Фигура също се умълча, малко виновен, че зададе излишен въпрос - Силуетите поначало се чувстваха неудобно заради столчето си. Сякаш Богът на зле изглеждащите дървета, превърнати в мебели, се беше вселил в него.
В това време покрай тях минаха други два силуета, възкачени на възможно най-раздрънканата каруца, която Многоточие беше виждал. Безспорно това бяха и най-глупавите представители на този вид, по всичко личеше. Той обаче се беше оставил на удивлението си пред възможностите на Фигура да оцветява обикновените неща в имена с главна буква. Сега само с няколко изречения той ги превърна в Силуети.
- Как мислите, дали това, че са глупави е обяснението да се возят на най-счупената каруца или причината каруцата им да е в това състояние е тази, че са глупаци?
Многоточие схвана въпроса, без да се налага да се улеснява, отхвърляйки го.
- Това са едни дребнави същества. Познавам ги. С дребнавите хора често се случват подобни неща - избират крайно внимателно, но резултатът обикновено е плачевен.
- Да, което несъмнено е удобно за оправдаване на собствената Ви съдба. Успокояващо е за притежател на малка градина с ягоди, зеле или домати, според годината. Преди обаче, да определите нещо като дребнаво или каквото и да е, трябва да сте готов да го наречете такова, дори и то да се окаже ваше дело. - Фигура се провикна към Силуетите със столчето, онези , дребнавите, бяха отминали по пътя: Ей, момчета, ако не се стягате можете да бъдете доста по-високи!
На Многоточие му се стори, че това е негова мисъл или поне странно напомняше на сто негови мисли едновременно. Можеше да се закълне, че я видя увиснала във въздуха във формата на собствената му уста, но можеше и да се закълне, че тя никога не беше докосвала устните му. “Странно, много странно! Ако някой, някога открадне тази мисъл - разсъждаваше той, като умишлено пропусна "твоята мисъл" - произходът й никога не би могъл да бъде доказан”
- Странно, нали? - стресна го Фигура. - Колкото са по-истински нещата, толкова по-безадресни и бездомни изглеждат в очите на другите. Хората най-често вадят собствените си мисли от общата неяснота и се успокояват, че щом е валидно за всички, няма как да не действа и при тях. Ние с Вас, смея да твърдя, имаме обратната нагласа, което не е кой знае колко рядка к�