автор: avloeis

Стар бар.. малцина го посещаваха вече и масите стояха празни. Само музиката нарушаваше това прашно уединение и караше душата да се вълнува, а тялото да се движи ритмично по дансинга.
Светлината се плъзгаше по извивките и украсяваше буйните коси с бляскави отенъци. Стъпка напред, една назад, завъртане и внимателно поставяне на ръката в нечия въображаема. Партньорът се движеше толкова плавно в нейния ритъм.. нямаше забележки за нищо освен че такъв индивид липсваше, но поне с него си бе отишло и притеснението да не се изложи. Можеше да играе тази роля на перфектна танцьорка още часове, докато не се появи някой клиент и за съжаление той скоро влезе. Мъж на средна възраст, идваше всяка вечер към 23:15 след като свършеше работа, за да пийне едно на спокойствие. Не говореше, освен едно сухо "Добър вечер! Едно малко Джеймс", но скоро остана само с поздрава.
- Добър вечер! - прозвуча гласът му зад нея и я накара да замръзне.
- Добра да бъде! - сконфузено се усмихна и отиде зад бара, за да му сипе обичайното. - Заповядай!
Настана сконфузено мълчание, а музиката продължаваше да свири в ритъм..
- Хич не те бива в танците.. - изведнъж каза клиентът и леко се подсмихна. - Прекалено си скована и мислиш какво правиш.
- Да не би да сте професионалист?!- намуси се барманката, макара да знаеше колко е прав.
- Не е нужно да си професионалист, че да разбереш това. - засмя се с глас на реакцията й. - Бях някога сравнително добър в танците..
- И какво стана? Вече не сте добър?
- Определено съм по-добър от вас! - леките бръчици от усмивка отново озариха лицето му, изглежда му хареса да провокира различни физиономии върху нейното лице.
- Покажете ми! - изненада го тя и пусна нова песен.
- Само ако ми партнирате! – съгласи се макар да очакваше да му откаже и да продължи да пие питието.
- Добре! - и се случи неочакваното нейно съгласие.
Двамата застанаха един срещу друг, а неопитната танцьорка нагласи сетивата си да го следва. Дрехите зашумяха, обувките глухо отекваха в дървения под..
- Отпуснете се.. - кротко я подкани той. - Просто слушайте музиката..- след това я завъртя с гръб към себе си, описвайки й красиви пейзажи, внимателно напътствайки движенията й.
Скоро движенията им станаха плавни и синхронът пълен.. Отново завъртане, стъпка назад, плътно притискане един към друг и дълго навеждане назад. Тя се почувства точно като танцьорка от Бродуей, елегантна и красива..
Последни щрихи към танца и песента свърши, а задъханите им гласове тихо благодариха един на друг и заеха съответните си места.
Господинът скоро си тръгна и прашното място придоби обичайната си уединеност...