Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: renizah78
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14008

Онлайн са:
Анонимни: 424
ХуЛитери: 4
Всичко: 428

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: Lombardi
:: LeoBedrosian
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЛуди работи
раздел: Избрано проза
автор: Nadie

- Добър вечер, драги зрителки! Ето новините от днешния ден. Козата на баба Ценка се загуби в Долното дере и единствено благодарение на органите на реда в лицето на горския бе намерена преди да падне в Мътенишката река.

Бабите зашумяха одобрително, някои запляскаха с костеливите си ръце и се попреместиха по-близо до екрана - голям кашон, в който бяха изрязали дупка, облепена прилежно с целофан. Иззад целофана надничаше ушатата, рошава глава на говорителя Стефчо, внукът на дядо Доси. Преди пет години беше паднал от ореха на глава, нещо го шиха в болницата, нещо го тамъниха, ама си остана безобидно и на пристъпи ненормален. Като го хванеха бесовете се събличаше дибидюс гол, грабваше една сопа и хукваше из селото да гони гадинките по прашните улички. Селяните му бяха свикнали и не го закачаха - като се навикаше и утрепеше гъска-две му минаваше на момчето.

Иначе всяка вечер четеше новините на площада пред фурната. Бабите предпочитаха тях пред телевизора у дома - разменят по две-три приказки, вместо да кукуват в мрачните къщурки, коя с по някой оцелял дядка, коя съвсем празна, само с портрети на децата и внуците на изпомачкани снимки, мушнати във витринките на старите шкафове. Арсеналът за сядане варираше от изкорубени трикраки столчета (мнозинство) до шезлонга на баба Неделя - най-екзотичната вещ в селото, довлечена от внука й миналото лято, момичето му да си правело слънчеви бани в двора. Момичето че не се появи повече - не се, а и внукът изгряваше само от дъжд на вятър, ама шезлонгът й остана. Макар с големи усилия, тя всяка вечер го тътреше до площада, намърдваше се връз него и едното й око беше в плетката, а другото с удоволствие изпиваше завистливите погледи на сгънатите трикраки комшийки.

Като падна Стефчо от ореха тя работата се разбра, че ще е нефелен, та майка му и баща му решиха да го оставят да живее на село. Хем да помага на старците, хем да не го напъхат в лудницата, че то там съвсем щеше да подивее, пък и хората говорят, знаете. Дядо Доси отсече ореха и го изгориха зимата в кюмбето, и сякаш след това жертвоприношение на Стефчо му се разредиха пристъпите, но все пак си беше хахаво, момчето.

- Днес на официално приятелско посещение в селото пристигна данъчна комисия от града да провери магазинерката Дарка на хоремага. Поради ревизията, хоремагът ще затвори вратите си за посетители в утрешния ден.

"Бря, бря - дивяха се от отбора на полу-слепите бабета - От къде ги зема тез купешки думи. Зер на училището изтърва последните класове..." "Учено е като дядо си, ма - опонираха полу-глухите - Не помните ли дето Доси довлече първото радио в селото. Хората нямаха тогава какво да ядат, а той - кутия песни да им свири...И телевизорът първи негов беше - "Опера". Продаде двете крави да го купи, а бабата, нали проста, го натири от къщи, та спа цяло лято в колибата на горския в житата." "Шъш, дъртофелници, айде стига сте дрънкали, не може човек новините да чуе от вас!" - скастряше ги баба Неделя от висотата на шезлонга си и тутакси ги усмиряваше.

Един прашен ден в селото се домъкна смешен щъркелоподобен чужденец с колониална шапка, под мишница с наперена преводачка. Щял да копае до кривата круша на баира да търси златната колесница на Деций Траян. Стефчо, естествено, отрази това събитие като водеща новина и не пропусна да отбележи, че колесницата, ако беше около селото, Митю Иманярът отдавна да е духнал в чужбина, вместо да се смушква още в прогнилата къща до кметството. Началото на вечерните новини изненада двамата новодошли, докато преговаряха с фурнаджията да им продаде някой хляб, па било и от вчера. При вида на импровизираната емисия, преводачката избухна в неудържим смях и поради тази причина пропусна да преведе на чужденеца колко безнадеждна е експедицията му всъщност. И двата отбора баби я изгледаха кръвнишки, но кикотът толкова беше ужасил водещия, че кризата го връхлетя веднага - съблече се направо така, пред камерата, и хукна из селото. Три дни не можаха да го съберат, а преводачката тъй се изплаши, че повече не слязоха от баира. Какво ядяха по гората само Господ знаеше.

В началото на есента, с падането на първите слани, експедицията се появи измръзнала, мръсна, морна, без колесница, но за сметка на това пък коремчето на преводачката стърчеше във всички посоки. Явно щъркелоподобният много се беше вживял в ролята си на щъркел. Като ги видяха, Стефчо и бабите избухнаха в неудържим смях. Момичето се разплака, а чужденецът се връцна, плати на Митю Иманяра да го откара в града и отлетя. "Не мога така да се върна у нас. Баща ми ще ме убие" - заскуба тя безутешно коси на рамото на Стефчо пред камерата. "И тая немска гадина, цяло лято му слугувах, един лев не ми даде!" Бабите пред кашонения телевизор също се разридаха горко и баба Неделя си прибра булчето дома. От този ден, всяка вечер след Стефчовите новини, селото следеше с интерес доживотния български сапунен сериал "Една любов в житата", в който с огромно удоволствие се редуваха да участват всички. "Ми че земете се със Стефчо, ма! Той верно е шантав, ама детенцето ти няма копеленце да се пръкне!" - суфлираше развълнуваната публика по време на ранните епизоди. Месец по-късно селският поп ги венча в ефир, а през декември се роди бебето Стефчо и от тогава никой повече не видя лудия да тича гол из селото.


Публикувано от aurora на 30.11.2004 @ 15:49:32 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   Nadie

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 10


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

09.08.2022 год. / 20:19:19 часа

добави твой текст
"Луди работи" | Вход | 8 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Луди работи
от Nika на 30.11.2004 @ 16:01:04
(Профил | Изпрати бележка)
Много леко перо :)

Харесвам :)))


Re: Луди работи
от Marta (marta@all.bg) на 30.11.2004 @ 16:59:58
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Да, чудничко разказваш, увлекателно
не се откъснах до края...и му се зарадвах накрая :)))


Re: Луди работи
от mrs_Robinson на 01.12.2004 @ 10:12:54
(Профил | Изпрати бележка)
Всичко прочетох! Много добър разказ, кинематографичен


Re: Луди работи
от mrs_Robinson на 01.12.2004 @ 10:14:00
(Профил | Изпрати бележка)
имам предвид всичките ти разкази прочетох, а не само всичко от този (докрай):) Уф, и аз съм един заплес

]


Re: Луди работи
от Moonlight (seemor@mail.bg) на 01.12.2004 @ 11:37:31
(Профил | Изпрати бележка) http://molif.com
ti si chudesen razkazvach! blagodaria!
btw, chela li si neshto ot Vasil Popov?


Re: Луди работи
от Nadie на 01.12.2004 @ 14:40:40
(Профил | Изпрати бележка)
Не съм чела нищо негово. Къде да намеря?

]


Re: Луди работи
от entusiast (entusiast@mail.bg) на 02.12.2004 @ 20:58:15
(Профил | Изпрати бележка) http://bglog.net/blog/entusiast
:) наистина е хубаво


Re: Луди работи
от jel (kopriva132001-all@yahoo.com) на 27.12.2004 @ 17:36:28
(Профил | Изпрати бележка)
Браво! Интересен стил.


Re: Луди работи
от Laraensair на 01.07.2005 @ 15:16:19
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотно разказче! Изгълтах го за минутка!

"...а през декември се роди бебето Стефчо и от тогава никой повече не видя лудия да тича гол из селото." - ето това се казва Happy End - май най-хубавия, който съм чел напоследък! :)


Re: Луди работи
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 13.12.2012 @ 12:01:42
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Поздравления за майсторското перо ! И благодаря за удоволствието!Като гледане на филм от кашонен телевизор!:)Страхотно!:)