автор: Anthropologist

25 години Свобода !

Късно ние разбрахме как животът лети
и за дълго останахме млади-зелени -
бяхме пълни с наивни младежки мечти
и морето ни беше едва до колене.

Но – без да усетим как започна това –
ни затрупа животът с лъжи и заблуди,
тежка ледена зима страната скова
и безмилостно нашата младост прокуди.

Притеснени, бащите ни ден подир ден
се опитваха някак да спасят младостта ни :
някой нещо си казал, втори бил набеден,
а във „Белене” трети внезапно остане...

Всеки пети край нас се оказа агент,
който майка си даже за облаги продава –
кой да иде в чужбина, кой да стане доцент,
все – без капчица чест – кандидати за слава.

А щом някой такъв отърчи във ДС,
нито нещо пропуща, нито нещо обърква.
Той подробен и точен доклад ще внесе –
кой какво е говорил, кой е ходил на църква...

И, до шия потънал в невидима кал,
един роден мерзавец от родна катедра
псевдонима си „Кедрос” беше смело избрал -
за ливанския кедър алюзия ведра.

Агентът, погазил и съвест, и чест,
се крий зад ливанския кедър, защото
от библейското време, та чак и до днес
той е бивал опора и стълб на Доброто.

Но усещахме вечер как на всеки от нас
ефирът донася и зрънце надежда –
на „Свободна Европа” заглушеният глас
през бръмченето злобно все пак се процежда.

И посятото зърно във жадни души,
скоро щедро покълна за жътва богата –
с тази вяра, която решетки троши
и с нокти и зъби пробихме Стената.

А сега, като войни на древния Рим,
старателно крием си старите рани.
Тъй премина животът ни – някак незрим
и никой не ни назова ветерани.

Свободата си ний изковахме поне,
будна стража пред нея сме още,
макар ескадрони от Троянски коне
и сега да препускат през нашите нощи...