Зимо, белокожа беловласице,
бяла и студена е душата ти.
Близо си, усещам те с дъха си.
Вече се усмихваш зад вратата ми.
Сиви и студени са очите ти.
Уморено гледат от началото.
Идваш за да простудиш врабците ли
и да ми настръхнеш хищно тялото?
Идваш да раздаваш въпросителни?
Колко сме готови да обичаме,
нещо като тебе, нечувствително?
И да гледаш как ще се навличаме
с дрехи, с тлъстини и щедри спомени
за да се опазим от замръзване.
Да се гавриш с клетия бездомен и
да провокираш луд за връзване.
Ти си строга – цедката на климата.
Който оцелее ще дочака
пак да поиграе в пантомимата
на живота.(Чак ми се доплака.)
Ти си изпит. Ти си обаятелна,
но си толкова немилостива,
недолюбвана, несъзидателна.
Ала можеш и да си красива…
Хайде влизай! Вече съм подготвена.
Ти - очарователна омразнице,
ти си лодка на брега закотвена,
ние пък ще те напълним с празници.