автор: rumpel

Годината отново се изниза.
Добра ли бе или пък зла? Не знам.
Единствено кенарената риза
изпра си я в дълбокия геран.

И бавно после - стъпка подир стъпка
избягна пътя, водещ към провал.
Успя да го премине, но потъпка
замръзналата в сънища трева.

Хитруша бе. Не вземаше назаем.
Живееше от собствения пай.
Въздишката й бе жасмин ухаен,
а погледът й люляков бе май.

Изпратих я. Не вярвам да ми липсва.
Бе повече за мене от добра.
Дано и идващата да изсипе
в дланта ми късметлийската пара!