Всички искат рецепта за щастие.
Всички търсят любов сиропирана.
Няма как да ги пиша. Безвластна съм.
Има раждане. Има умиране.
Между тях е поредица влачеща
най-различни човешки събития,
след сълзи на отчаяно плачещи
идва взрив на усмивки в очите ни.
На вълната на гребена, мокър,
балансира животът. На ноктища
се изправя светът и е локва
под хрилете на рибите. Гробища
ни очакват дори да не искаме.
Нищо няма сърце да се случи
ако дълго в ръцете си стискаме
мисълта си преди да окучи
най-изящните кученца-думички,
за които сме псевдо-родители.
Всички имаме в пръстите гумички
и изтриваме тайно следите си.
Всеки иска рецепта за щастие,
но не знае, че то се отглежда
с много труд, с много болка. Отчасти
се подхранва и с къшей надежда.