автор: meiia

Ти вероятно си ми близък...
Сама се чудя за което.
Дойде отнейде в бяла риза-
от пяната издишала морето.

Премина, върна се и сбърка
навярно пътя си с пътечка,
в която цял живот човъркам
с усърдие на буболечка.

Добре, че някак забеляза,
че мъкна на гърба си зърно.
Преди в мравуняка да вляза,
успял си да ме зърнеш...

И, ето на, сега ти пиша...
Такива ми ти стават разни.
Сама, причината за дишане,
е повод за любов и празник.

Но си ми близък "и отгоре"!
Почти преди да се изплаша,
нагазих в някаква история,
наречена от тебе „наша”.

И как си вярваш ти се чудя.
Но как- и аз?! Изпадам в паника!
Заспивам мравка, но се будя
голяма, колкото Титаник.