автор: salwia

Ще ме наследят
дузина молци,
няколко тетрадки
дълго попивали
светулките на нощта
и един календар,който
се опитваше да съветва
дните ми.
Ще ме наследят и
покривите на къщите,
между които живеех
страхувайки се да сляза долу,
докато не видя
разговарящи пътища и
поздравяващи се хора.
Ще ме наследи и лабиринта,
който скриваше неделните ми обувки
от уморения ми поглед.
Само слънцето-няма
да ме наследи.
Не обича нестинарките...