автор: osi4kata

(простичко стихотворение)

Понякога се лъжех, че го мразя.
Кой може да си мрази демона?
Страхувах се, запазвах го във тайна,
Заключвах го като имане в мене.
А той ме разрушаваше с наслада
и аз примирах от любов и сладост.
Прегръщаше ме и се чувствах млада.
И после пак се лъжех, че го мразя.
Напусто е било това терзание.
Любов ли е – без демон не минава.
И той е личен. И болезнен като рана,
която и след време наболява.

Р.Симова, 2014