автор: yoro

С последните си устни ще разкаже
за някой, който някога е вече,
за да запомни колко бил е важен-
очакван дъжд, жадуван и далечен.

Ще събира жадно на капките пръските
и ще подрежда пъзелите на отнетото,
а после дълго ще си търси пръстите,
с които някога докосвал е небето

и свирил е на струните в душата,
където само вечната мелодия остава,
за да посипе спомена с позлата
преди да потъне безследно в забрава.

Тогава ще се усмири в покой, ще знае,
че всяко утро се нуждае и от вечер.
А този някой трябва, нека да остане
там някъде, където бил е вече..!