автор: veronikas

Това,
че някой ден ще ми се случи
да се приютя
в очите на бездомно куче,
а то за крайче от постеля е дошло.
Това,
че ще прилича на растение,
което не цъфти,
но в края на една неделя
от небето по-небесен цвят ще ми роди.
Това,
че ще намеря
дърво без плод,
което ще живее във съмнение,
че този свят е сътворен от Бог.
Това,
че ще му кажа с умиление,
че ябълки се раждат в друг сезон,
че то е дом за птици
и на тревата също е подслон.
Това,
че без причина
небето всяка вечер ще гори.

На мен ми стига.
Останалото е причина за сълзи...