автор: Rodenavlotos

Рисувам залеза си със оттенъка
на късни рози и на отлежало вино...
Върти се денонощното вретено
и става розовият изгрев минало.

Но, за да не изчезне с него смисълът,
Пикáсо-розовият в мен размахва четката
в религиозен транс, като иконописец.
Рисува залез, който не е само гледка -

той се е впил в живота, като анемония
със своя симбионт, в една отчаяна,
но едновременно космическа хармония,
направила заявки за безкрая.

Да бъдеш рибка-клоун не е точно щастие,
нито пък шансът да играеш себе си,
и значи с някой да поделяш властите
и да е твоя жизнена потребност...

Но е любов – едно платно грундирано,
в което своите фантазии да следваш
и даже цветовете да избираш,
а Господ горе само да стои и гледа.