Прегръща ми се.
Ала какво прегръщам?
Очите ми-приседнали във края.
Не смеят да поникнат
в смехове,
и все в кафяво боядисват рая.
Усеща ми се.
Ала какво усещам?
Не е ли само ехо,по което
смисълът ми тича.
Раздадена във светлата си част,
а в тъмната-дали
ще ме обичат?
Сбогувам се.
Ала какво изпращам?
Врагът ми-знам се появява,
когато съм по-малка
от врабче.
От необичане.
И в мен навява.