Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 451
ХуЛитери: 1
Всичко: 452

Онлайн сега:
:: ole72

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСмъртта
раздел: Поезия
автор: Lefty

Ако трябваше да ти се обясня в любов,
за да ме пощадиш, бих казал:
Любимата, която ме чака цял живот.
Обещанието, което безусловно се спазва.
Приятелят, който никога не предава.
Спасението, което се полага.
Това си ти в най-светлата си сянка.
А аз съм:
- храна за апетита ти.
- страхът от твоето идване.
- този, който ти дава смисъл.
Животът е, което ни свързва.
Аз съм начален вектор,
а ти крайна точка.
Аз не те търся, но ти ме чакаш.
Можеш да ме повикаш всяка секунда,
за да се нахраниш.
Ако си в настроение ще бъда десерта.
Не искам да гледам в очите ти,
защото ще видя скелетите на тези преди мен.
Хиляди клетки родова любов ще се овъглят
в краката ти, премъдра вещице,
за да дебелееш екзалтирана на върха на пирамидата,
която изкачвам с усърдието на мравка.
Не искам да те нося в мислите си,
защото преставам да бъда смисъл и ставам
отражение на ехото, което лежи отвъд теб.
Дишаш във врата ми. Не сянка, а канара
от възможности да се сбъднеш-
възможна си при всяка възможност-
100 процентов победител -
чистокръвен ат с дяволски копита.
Апокалипсис за всяка душа.
Ехидна.
Искаш да те гледам как се любиш със
страха ми, докато бялото в косите ми се плоди,
а кръвта ми почернява и започва да смърди на теб.
Воайор на неизбежното.
Черна си в очите на страха,
а иначе си дъга,
която не подбира кой цвят ще вземе.
Само памет и ген остават след тебе.


Публикувано от viatarna на 24.11.2014 @ 23:00:08 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Lefty

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

16.06.2021 год. / 04:35:53 часа

добави твой текст
"Смъртта" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Смъртта
от ami на 25.11.2014 @ 10:26:16
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
хаххх..преди малко писах нещо в тон:"когато черното е цвят"..
а всъщност дали ще е чудовище тази с косата си зависи само от това, колко се страхуваме.. нека си белеят косите..кво толкоз ;)


Re: Смъртта
от Lefty на 25.11.2014 @ 15:24:10
(Профил | Изпрати бележка)
Страхуваме се. Едни повече, други по-малко. Когато е навременна, смъртта може би е поносима, но когато идва без време и взима деца и млади хора...Страхът и болката остава с живите. Смъртта само взима, тя не дава, за разлика от любовта, която освен че ти взима ума и сърцето, ти дава чувството за топлина и споделеност, независимо, че като всяко друго нещо си има начало и край.:)
Страхът от смъртта е в основата на всички страхове.

]


Re: Смъртта
от ami на 25.11.2014 @ 20:21:06
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
всъщност едва ли някога е навреме тя..
за разлика от любовта..отново

]


Re: Смъртта
от erka (elokolska@abv.bg) на 25.11.2014 @ 10:21:25
(Профил | Изпрати бележка)
Черна си в очите на страха,
а иначе си дъга,
която не подбира кой цвят ще вземе.

:) Много си го харесах това!
Взимам си го, да ми оцветява деня!

Беше удоволствие, да се изгубя в образите! :)


Re: Смъртта
от Lefty на 25.11.2014 @ 15:15:09
(Профил | Изпрати бележка)
Към лекото перо ще добавя още едно определение:сетивно, като безпогрешен локатор за емоции си, аеродинамично момиче, което с едното краче е в настоящето, а с антенката в бъдещето:)

]


Re: Смъртта
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 25.11.2014 @ 18:43:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Този атавистичен страх от смъртта!
Не я мисли!
Не я мисли! В крайна сметка това е единственото сигурно случване след раждането. Изход от живота. Всичко друго е само вероятно.
Поздрав!


Re: Смъртта
от Lefty на 25.11.2014 @ 19:01:27
(Профил | Изпрати бележка)
Тъкмо се чудех, Принцесо, къде си!?!:)
Липсваше ми:)

]


Re: Смъртта
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 25.11.2014 @ 20:19:15
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver
Ха! Много обичам да лисвам някому!
Благодаря ти!
:-) :-) :-)

]