автор: Narwal

Рустем паша губеше присъствие на духа. Нервно прехвърляше броеницата между пръстите си и обикаляше като преял кон широкото фоайе на двореца си.
- Не разбирате ли приятели мои, че вашата заблуда вече върви към залез. Ние сме новата вяра! Ние сме правата вяра! И светът принадлежи на нас.
Много скоро над Рим ще се вее знамето на пророка и всички ваши символи ще станат само ненужен спомен. Нашите войски жънат победи, а вашите губят. Хората примат нашия Бог, защото Той им носи спокойствие и радост, а и всички блага на изтока. Нашият Бог е Бог на победата и властта. А Вашият само ви учи на страх и подчинение. Защо обричате и себе си и народа си на страдание и тъмнина?
- Човек се ражда със вярата си, мосю – отвърна Жулиен – така както се ражда с майка си. Не всички майки са добри, но всяка майка поотделно е НАЙ-ДОБРАТА. Можете ли да смените майка си, мосю? Аз не мога! Така не мога да сменя и вярата, с която съм се родил. Не обвинявам никого в заблуда затова, че се родил мюсюлманин, будист или юдей. Но аз съм роден християнин и такъв ще си умра.
- Вървите по твърде тънък лед, мосю – очите на пашата отново пламнаха – Не забравяйте, че носите отговорност за близо триста християнски пленници. Не забравяйте, че една моя дума и те ще бъдат изправени на ешафода и за това ще получа поздравление от великия везир. И понеже вече отидохте твърде далеч, господа, то ви заявявам, че ако не приемете правата вяра от утре започвам екзекуции по десет пленника на ден. Всеки ден на вашата съвет господа ще увисват .....по десет християнски глави! Вие решавате! – подчерта пашата, заметна пищния си кафтан и с твърда стъпка тръгна към изхода.
- Почакайте, мосю! – обади се Фружин
Рустем паша с доволство намали хода си и бавно се обарна, забиваййки сините си очи в българина.
- Аз, Фружин Шишман, княз Търновски ще приема мюсюлманската вяра! Приятелят ми Жулиен де Найлак също ще приме мюсюлманската вяра. НО ИМАМЕ ЕДНО УСЛОВИЕ!
- Кажете го! – Рустем паша доволна седна на широкия диван и вече доста по-спокойно зачатка с броеницата си.
- Желаем да освободите всички пленени рицари и български воини. И двадесет и четири часа след като сторите това ние ще приемем исляма! – заяви твърдо българския княз.
- Да бъде Вашата воля!
Рустем паша беше толкова доволен от себе си, че въобще не размисли преди да даде дума на гостите си. Сега вече щеше спокойно да изпрати писмо до великия везир на империята, че е постигнал блестяща победа. Победа не само на ятагана, но и на духа. Противникът му се е признал за победен и заставаше на колене пред величието на империята.
Пашата стана, направи дълбок поклон и бавно се оттегли, оставяйки гостите си сами да размишляват сами върху греховете си.
- Време е да дадем знака на Алима! – каза Фружин.
Жулиен дори не чакаше да го подканят бързо извади от пазвата си синята кърпа и се запъти към прозореца, но дори това се оказа ненужно. Врата се отвори и пред тях застана една невиждана красавица. Лицето и беше леко покрито с прозрачен воал, но се виждаше добре. Приличаше на приказна ориенталска принцеса. Движенията и бяха бавни, ритмични, атрактивни и ....възбуждащи.
Жулиен се доближи почти на една педя от нея, за да разгледа по-добре и изведнъж щеше да припадне от учудване.
- Алима! Това ти ли си?
- Разбира се, мосю! Това съм аз! Харесвам ли Ви? – каза египтянката и направи елегантен пирует около младия рицар.
Сега беше ред на Фружин да изрази своето учудване.
- Каква е тази магия, Алима! Сякаш не си ти?!
- В Египет скъпи господа от векове сме изучили изкуството на красотата – нарича се ГРИМ. Нашите предци са можели така да гримират едно лице, че дори мъртвите да изглеждат живи. Дълго време трябваше да се уча, но след това разбрах, че не е напразно. А сега ме слушайте внимателно! – Алима стана сериозна – Погледнете през прозореца! Виждате ли онези двама гавази? Те нямат нищо общо с вас двамата, освен че имат същия ръст и телосложение като вас. Освен това въпреки, че са мюсюлмани обичат да нарушават повелята на Корана забраняваща алкохола. Сиреч обичат българското червено вино. Надявам, че господа, че и вие не бихте се отказали да го опитате? – попита закачливо Алима – Освен това се надявам, че бихте издържали на едно надпиване с такова вино?
- О! Аз съм изпивал цяло буре бургундско червено вино! – с гордост заяви Жулиен и за пръв път в този дворец се ухили широко.
- А сега слушайте внимателно моя плана и обещайте да го изпълнявате стриктно, точно и без отклонения! – каза Алима.