автор: nikoi

И аз съм тук... Не само вечерта
в прозорците ти ледени наднича...
Стани и виж - очаква те света.
Побързай да го хванеш - тичай, тичай...
Ела със мен - не искам да си сам
сред четири стени от гордост глупава.
Ела, ела... Дори не ме е срам
със камъче в стъклото да почукам...
Излез от тази стая! Тя не те
обича, както ти обичаш нея...
Не се ли радваш? Под едно небе
от днес със тебе искам да живеем...
Не ти е нужен този лабиринт
и ти не си последен Минотавър.
Стани и виж - в прозореца ти син
криле на птици ще се отразяват...
Защо не забеляза утринта
как майчински целува върховете?
И аз съм тук - не само вечерта
с витрините на улицата свети...
Дойдох да ти прошепна имена
на хора, песни, стихове, дървета...
Дано от тях си вземеш светлина -
дано чрез теб и аз да я усетя...
Не ме гони от себе си - не смей!
Сега за теб съм само Ариадна,
която с нишка вместо на Тезей,
на Минотавър свобода открадна...

И аз съм тук - не само празнота
в зениците ти вече се оглежда.
Стани и виж - очаква те света!
И аз - със свойта нишка от надежда...