Да си простим понякога е късно.
И вятърът ни спира да говори.
Душите ни замлъкват, оглушени-
Загубени, незрящи, непознати.
Как и защо през времето се носим.
В забрава дните ни защо летят.
И звездите ни защо бледнеят боси-
Вината си откзват да простят.
В Погромът на живота си
Като в капан се блъскаме.
Напразно!
И в бурите се давим.
Напразно!
Искрата на божественото дирим.
Напразно!
И късно е когато светлината ни открие...
За толкова мечти, любов и щастие
Е прекалено късно.