автор: daro

Обрамчен си от градската среда на Сердика.
Възбуждаш се от малка водка
в дебелостенна чаша,
по Гурко, Цар Асен, Славянска...
Общуваш с маргиналите по Ларошфуко,
но окото все към центъра ти бяга...
на арта
на попарта
на попарата – опс,
на халтурата на театъра
на винтидж
на пазарите до ключ...
до Доналд Дъг
и до бозата.
И до онази вездесъща непригодност
да си джинджифил на вятъра...
да си „мъртвата долина” с изпаднал болт,
да си чарковете разпилени
по сипеите на Забриски пойнт,
да си бръмбар на протестната култура,
който влачи сламка
посипвайки по миглите ти пясък.
(тука трябваше да „резна” една на „мамка”)
Ама не съм хамалин.
Магистралният бачкатор съм на буквите...

Или както Фифо, струва ми се, каза
„хамалин на думите”!