автор: Valens

...Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред...
„Родна стряха“ Ран Босилек

Малка, срутена къщурка с некролог отпред.
В нея вятърът-самотник свири дни наред.
Дворът - волна е поляна.
Помни ли плета?!
Няма млади.
Няма стари.
Бог и тишина.
Никнат гъбките щастливо по къщния праг.
Даже мишки не живеят в стария долап.
Но виси напук на всичко прашният портрет
на стопанин и стопанка със дечица пет.
Днес във тяхната къщурка никне слънчоглед,
там под дупката в тавана с паднал гредоред.

Колко птички!
Пеят, пеят...
Цъфнали цветя.
Пак с надежда за начало идва пролетта.

Валентина Йосифова
20.05.2014 г.