автор: andromen

Пергаментът на есенните листа –
четиво за отчаяни птици…
В библиотечния хълм на града
декламират в захлас политиците …

И в интимният унес на проза,
в пантеона от думи и ритъм,
под покрова на днешната муза,
се улавям, че ставам излишен…

Но съм знак, но съм жива частица,
от играта на чувства и страсти
и по изгрев събирам трохите
от софрата на звездното парти.

Старомоден, скептик по душа,
не познавам Иисус от квартала
и макар съм Йоан на книжа,
не предеричам и не кръщавам.

Но мечтая на глас и на сън
да изгоним лъжците от храма ни,
пък тогава с врабците навън
ще печатам последно издание.